Темата за любовта е единствената, която може да ни убеди, 

„ Темата за любовта е единствената, която може да ни убеди,  че би трябвало да имаме съгласие. Нещо би трябвало да ни е база, би трябвало да ни е основа. Ние към този момент не се обичаме, най-малко не излъчваме любов, никаква. Доста озверено и разграничено човечество битува на нашата територия “. Това разяснява пред bTV Цветана Манева за постановката на Яна Борисова, „ За любовта… “, в която огромната актриса взе участие, откакто се отхвърли от сцената.

„ Прекалено оценявам и обичам до фанатичност Яна Борисова и продуцентката в този театър Катя Костова. Ще можем да стартираме да запълваме това, което липсва, това, за което не се приказва. Не приказвам, че сме изгубили влечението си по романтизма, само че ние не можем да приказваме за любовта си, за възприятието, което изпитваме, за това по какъв начин физиката ни реагира – дали са пеперуди, дали е нещо друго, смешните и нелепи моменти. Защото споделят, че всеки когато е влюбен, е половин метър над земята. Всеки мисли, че това, което му се случва, е единственото и на никой различен не се случва. Неговото е най-прекрасно. Ако любовта се отиде, тогава нещастието е доста огромна. Няма по-разтърсващо възприятие. Яна Борисова е умен човек и доста хубаво написа за тези неща – с деликатност, с топлина, със съпричастност и с доста комизъм “, разяснява Цветана Манева.

Тя показа, че в нейния живот, любовта я е научила на всичко.

След гимназията тя бъдещата актриса не е призната във ВИТИЗ и работи в цех за кожени произведения в отдела за чанти.

„ Отидох да работя там, тъй като желаех да бъда потребна и за у дома и да запълвам личното си време. Сама не съм осъзнавала гения си “, показа актрисата.

„ Попаднах в компания на много бравурни работнички, разказваха истории от персоналния си живот. Чух неща, които за първи път слушам “, добави още тя.

„ Имах доста хубаво и радостно детство, с доста хубави и същински игри. Много играех с момчетата и постоянно посещавахме гробищата, с цел да ядем черници там, колкото и да ни обясняваха, че са толкоз хубави, тъй като изсмуквали мъртвите. Това не попречи на апетита на бандата “, описа тя.

„ За събитията през 1944 година ни разказваха в учебно заведение, само че това естествено не беше безспорната истина. Вкъщи не се говореше за политика, само че са приемали немски и съветски бойци. Бяха възхитена от немските бойци – дисциплинираност и хигиена. Руснаците доста пиеха и една вечер са се появили много пияни, уплашили са баба ми и майка ми, която е била бременна с мен. Баба ми получи перде на очите и ослепя вследствие на това “, показа Цветана Манева, която е родена през 1944 година в актьорско семейство, майка ѝ е била католичка, а татко ѝ православен.

„ Бях обичана като дете, макар че непрестанно трябваше да придружавам баба, която не виждаше. Мами ми повтаряше, когато обичам, да споделям, че обичам. Да го споделям, щом по този начин го усещам, да не пропущам това. Когато ме изпращаха да си легна, ми споделяха „ Обичам те “. Това е влезнало във възпитанието ми е доста хубаво, в случай че приемем тази техника, с цел да съединим разграничените си елементи “, показа актрисата.

" Грях е да се гневиш ", сподели още тя и призна, че мъчно се е научила да прости, само че към този момент го прави до давност.

На 24 април театрално-музикалното прекарване „ за любовта…и Нощните Рицари “ ще бъде показано в Sofia Live Club.